Късна философия

15 abr 2011, 22:02

Poesía

567 0 0

Чу ли шепота ми или не?

Изроних тайната на свободата

и желаната от мене красота

не забелязах далеч в мъглата.

Среднощни стенания,

лай на някакво бездомно куче.

Не чувам шепота отново.

Искам всичко да е наготово.

Книжарниците

отдавна затвориха врати.

А камбаните на църквите замлъкнаха.

Но този път – шепотът не спира

да кънти.

P.S Шепотът e съвестта ми, а пътят е една сива линия.

14.04.2011г.

03:04ч.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.