15.04.2011 г., 22:02

Късна философия

786 0 0

Чу ли шепота ми или не?

Изроних тайната на свободата

и желаната от мене красота

не забелязах далеч в мъглата.

 

Среднощни стенания,

лай на някакво бездомно куче.

Не чувам шепота отново.

Искам всичко да е наготово.

 

Книжарниците

отдавна затвориха врати.

А камбаните на църквите замлъкнаха.

Но този път – шепотът не спира

да кънти.

 

P.S Шепотът e съвестта ми, а пътят е една сива линия.

 

 

14.04.2011г.

03:04ч.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Неделчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...