15.04.2011 г., 22:02

Късна философия

783 0 0

Чу ли шепота ми или не?

Изроних тайната на свободата

и желаната от мене красота

не забелязах далеч в мъглата.

 

Среднощни стенания,

лай на някакво бездомно куче.

Не чувам шепота отново.

Искам всичко да е наготово.

 

Книжарниците

отдавна затвориха врати.

А камбаните на църквите замлъкнаха.

Но този път – шепотът не спира

да кънти.

 

P.S Шепотът e съвестта ми, а пътят е една сива линия.

 

 

14.04.2011г.

03:04ч.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Неделчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...