Apr 15, 2011, 10:02 PM

Късна философия

  Poetry
790 0 0

Чу ли шепота ми или не?

Изроних тайната на свободата

и желаната от мене красота

не забелязах далеч в мъглата.

 

Среднощни стенания,

лай на някакво бездомно куче.

Не чувам шепота отново.

Искам всичко да е наготово.

 

Книжарниците

отдавна затвориха врати.

А камбаните на църквите замлъкнаха.

Но този път – шепотът не спира

да кънти.

 

P.S Шепотът e съвестта ми, а пътят е една сива линия.

 

 

14.04.2011г.

03:04ч.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Неделчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...