Късна песен...
на К...
За бурята, която в теб е стенела
разправяй ми, целувай и разправяй
вековните букаци на колене
как падали под брадвата на Вятъра,
когато страшно е било и да си с мене-
сама била си и останала си права!..
Разправяй ми, разправяй за Стихията
вилняла във нощта и във душата ти,
когато зверове от страх свирепо виели
озъбени зловещо към Луната...
Разправяй как обесени от ужаса
звездите се люлеели над тебе
и падали в ковчезите на облаците
и ти като деца си ги погребвала...
Разправяй ми!.. Разправяй, не прекъсвай!..
Разправяй ми над колко свидни гробове
в оная нощ забивала си кръстове
и как си плакала за да останеш горда!..
... Разправяй ми, целувай и разправяй,
че ме обичаш и със мене ти е хубаво,
но вече нямаш сили да повярваш
и пак да оцелееш подир Бурята!..
д-р Коста Качев
© Коста Качев Todos los derechos reservados
Възхитен съм!