Късни думи в тъмни часове,
полъх на любов, пеещо сърце...
... и пак лежа на лявото ти рамо,
по мене броди топлият ти дъх...
потънала в ръцете ти, изцяло
завладяна - без вина или протест,
разтворена в очите ти, лежа по тебе...
Това е. Друго няма.
И няма ден. И няма нощ.
Светът го няма. И само двама сме…
- до утрото! ... а после –
тъмни думи в късни часове...
Говори ми сърцето ми, обледенено -
„събуждай се!”
Кога ще ме спасиш, любов?
Изгубих се, върни ме!...
© Деница Todos los derechos reservados