4 ago 2008, 6:43

Късно 

  Poesía » De amor
5.0 / 3
972 0 7
Стари спомени избледнели
преследваш назад
по пътища изгубени,
незабравими дни отминали
да върнеш с надежда тайна
във водовъртежа на страстта
пак да се погубим.
На далечния наш бряг
студен полъх те посреща,
хлад и потъпкано доверие
чете се в очите мои.
"Тя" е сега до рамото твое,
така тогава ти реши.
"Тя" нишката
на доверието скъса,
прегръщаш вече нейните коси.
Изстинаха копнежа и страстта
погуби любовта
да сгрееш не би могъл
душата моя, попита от сълзи.
С нея се веселеше,
страдание мен топеше,
в камък се превърнах,
огрян от много топли лъчи,
но и един лъч
не ще стопли камъка студен.
Живот-театър
с маска на лицето,
задушаваща мъка се крие,
неспиращи сълзи
лицето обливат.
Не бих ти простила,
във времето назад
не се връщам,
да страдам по-добре сега
да излекувам раната
с гордо вдигната глава,
път нов да поема аз сега.
Прошка на предателството,
мъка многократна.
Затова върви
с нея или с друга някоя
щастие ти желая
и всички сбъднати мечти.

© Мима Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мими, когато доверието отвори врата и си тръгне, тръгва си завинаги и наранената душа. Лепенето е излишно. Много силно изживяни думи с много чувство си ни предоставила. Браво за куража.
  • Колкото е тъжно,сто пъти е по красиво...като залез!
  • Лелеее много ми хареса тоя стих !!! Направо останах без дъх ! Поздравявам те , мила Мими Продължавай да пишеш такива хубави стихчета
  • много ме натъжи ,но ми хареса. поздрав мима
  • Прошка на предателството,
    мъка многократна...
    нямаш си представа колко си права...трогна ме...
    много ми хареса...с обич, Мима.
  • Тъжно, но истинско!!!
    Поздравления за стиха!!!
  • ...хлад и потъпкано доверие...Просто никога няма да бъде същото...
    С обич!
Propuestas

Más obras »