4 ago 2008, 6:43

Късно

1.2K 0 7
Стари спомени избледнели
преследваш назад
по пътища изгубени,
незабравими дни отминали
да върнеш с надежда тайна
във водовъртежа на страстта
пак да се погубим.
На далечния наш бряг
студен полъх те посреща,
хлад и потъпкано доверие
чете се в очите мои.
"Тя" е сега до рамото твое,
така тогава ти реши.
"Тя" нишката
на доверието скъса,
прегръщаш вече нейните коси.
Изстинаха копнежа и страстта
погуби любовта
да сгрееш не би могъл
душата моя, попита от сълзи.
С нея се веселеше,
страдание мен топеше,
в камък се превърнах,
огрян от много топли лъчи,
но и един лъч
не ще стопли камъка студен.
Живот-театър
с маска на лицето,
задушаваща мъка се крие,
неспиращи сълзи
лицето обливат.
Не бих ти простила,
във времето назад
не се връщам,
да страдам по-добре сега
да излекувам раната
с гордо вдигната глава,
път нов да поема аз сега.
Прошка на предателството,
мъка многократна.
Затова върви
с нея или с друга някоя
щастие ти желая
и всички сбъднати мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мими, когато доверието отвори врата и си тръгне, тръгва си завинаги и наранената душа. Лепенето е излишно. Много силно изживяни думи с много чувство си ни предоставила. Браво за куража.
  • Колкото е тъжно,сто пъти е по красиво...като залез!
  • Лелеее много ми хареса тоя стих !!! Направо останах без дъх ! Поздравявам те , мила Мими Продължавай да пишеш такива хубави стихчета
  • много ме натъжи ,но ми хареса. поздрав мима
  • Прошка на предателството,
    мъка многократна...
    нямаш си представа колко си права...трогна ме...
    много ми хареса...с обич, Мима.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...