Късно
Стари спомени избледнели
преследваш назад
по пътища изгубени,
незабравими дни отминали
да върнеш с надежда тайна
във водовъртежа на страстта
пак да се погубим.
На далечния наш бряг
студен полъх те посреща,
хлад и потъпкано доверие
чете се в очите мои.
"Тя" е сега до рамото твое,
така тогава ти реши.
"Тя" нишката
на доверието скъса,
прегръщаш вече нейните коси.
Изстинаха копнежа и страстта
погуби любовта
да сгрееш не би могъл
душата моя, попита от сълзи.
С нея се веселеше,
страдание мен топеше,
в камък се превърнах,
огрян от много топли лъчи,
но и един лъч
не ще стопли камъка студен.
Живот-театър
с маска на лицето,
задушаваща мъка се крие,
неспиращи сълзи
лицето обливат.
Не бих ти простила,
във времето назад
не се връщам,
да страдам по-добре сега
да излекувам раната
с гордо вдигната глава,
път нов да поема аз сега.
Прошка на предателството,
мъка многократна.
Затова върви
с нея или с друга някоя
щастие ти желая
и всички сбъднати мечти.
преследваш назад
по пътища изгубени,
незабравими дни отминали
да върнеш с надежда тайна
във водовъртежа на страстта
пак да се погубим.
На далечния наш бряг
студен полъх те посреща,
хлад и потъпкано доверие
чете се в очите мои.
"Тя" е сега до рамото твое,
така тогава ти реши.
"Тя" нишката
на доверието скъса,
прегръщаш вече нейните коси.
Изстинаха копнежа и страстта
погуби любовта
да сгрееш не би могъл
душата моя, попита от сълзи.
С нея се веселеше,
страдание мен топеше,
в камък се превърнах,
огрян от много топли лъчи,
но и един лъч
не ще стопли камъка студен.
Живот-театър
с маска на лицето,
задушаваща мъка се крие,
неспиращи сълзи
лицето обливат.
Не бих ти простила,
във времето назад
не се връщам,
да страдам по-добре сега
да излекувам раната
с гордо вдигната глава,
път нов да поема аз сега.
Прошка на предателството,
мъка многократна.
Затова върви
с нея или с друга някоя
щастие ти желая
и всички сбъднати мечти.
© Мима All rights reserved.
