Късно е...

4 may 2007, 12:26

Poesía

773 0 0

Две очи печални
в съня те омагьосват.
Две сълзи кристални
праха ми пак докосват.

Две треперещи ръце
искат да докоснат пак
мойто не живо лице,
потънало във вечен мрак.

Защо не ме гониш сега?
Не тичаш след блясъка глух?
А си роб на безмълвна тъга
и за шума загубил си слух.

Нима вина в теб е затляла,
че моят живот си изстискал,
че обич силна съм ти дала,
а ти, незрящ, не си я искал?

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Късно е...

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas