Две очи печални
в съня те омагьосват.
Две сълзи кристални
праха ми пак докосват.
Две треперещи ръце
искат да докоснат пак
мойто не живо лице,
потънало във вечен мрак.
Защо не ме гониш сега?
Не тичаш след блясъка глух?
А си роб на безмълвна тъга
и за шума загубил си слух.
Нима вина в теб е затляла,
че моят живот си изстискал,
че обич силна съм ти дала,
а ти, незрящ, не си я искал?
© Румяна Йорданова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
