Две очи печални
в съня те омагьосват.
Две сълзи кристални
праха ми пак докосват.
Две треперещи ръце
искат да докоснат пак
мойто не живо лице,
потънало във вечен мрак.
Защо не ме гониш сега?
Не тичаш след блясъка глух?
А си роб на безмълвна тъга
и за шума загубил си слух.
Нима вина в теб е затляла,
че моят живот си изстискал,
че обич силна съм ти дала,
а ти, незрящ, не си я искал?
© Румяна Йорданова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
