Късно е...
Две очи печални
в съня те омагьосват.
Две сълзи кристални
праха ми пак докосват.
Две треперещи ръце
искат да докоснат пак
мойто не живо лице,
потънало във вечен мрак.
Защо не ме гониш сега?
Не тичаш след блясъка глух?
А си роб на безмълвна тъга
и за шума загубил си слух.
Нима вина в теб е затляла,
че моят живот си изстискал,
че обич силна съм ти дала,
а ти, незрящ, не си я искал?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Йорданова Все права защищены
