8 oct 2024, 10:13

Късно море

  Poesía
719 1 3

 

 

Късната любов е като късното море,

денят все по-свидлив е, вятърът реве гръмлив,

вълните стават все по-бесни.

Неуморно облаците шетат в отеснялото небе,

клето слънцето наднича  из пролуки тесни.

Есента е охладняваща усмивка, която всичко  ни прощава,

но и вестител на начумерени дни, непрестанни сиви бури,

от които бъдещето лесно, може даже да додява.

Разбираме с всяка фибра,

че топлината е безценна не  през  юли,

а когато най-рядко ни се проявява…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...