8 oct 2024, 10:13

Късно море

  Poesía
711 1 3

 

 

Късната любов е като късното море,

денят все по-свидлив е, вятърът реве гръмлив,

вълните стават все по-бесни.

Неуморно облаците шетат в отеснялото небе,

клето слънцето наднича  из пролуки тесни.

Есента е охладняваща усмивка, която всичко  ни прощава,

но и вестител на начумерени дни, непрестанни сиви бури,

от които бъдещето лесно, може даже да додява.

Разбираме с всяка фибра,

че топлината е безценна не  през  юли,

а когато най-рядко ни се проявява…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...