Късно море
Късната любов е като късното море,
денят все по-свидлив е, вятърът реве гръмлив,
вълните стават все по-бесни.
Неуморно облаците шетат в отеснялото небе,
клето слънцето наднича из пролуки тесни.
Есента е охладняваща усмивка, която всичко ни прощава,
но и вестител на начумерени дни, непрестанни сиви бури,
от които бъдещето лесно, може даже да додява.
Разбираме с всяка фибра,
че топлината е безценна не през юли,
а когато най-рядко ни се проявява…
© Иван Иванов All rights reserved.
The work is a contestant:
