кацнала върху ми
избледня влагата
обикна ме
превърнах се в капка
полудяла от невъзможност
да грабна сънищата ù
винаги чист и забравен във времето
стремежът
лятото потъна в краката ми
като снежна топка
изхвърлих смълчаната жега
и в шепите ми заглъхна вятърът
а аз обирах светулките
по джобовете си и хвърлях
на богаташите
© Лидия Драгомирова Todos los derechos reservados
като снежна топка..."
поздрав!*