May 20, 2010, 8:57 PM

Л - Капка

760 0 1

    кацнала върху ми
    избледня влагата
    обикна ме
    превърнах се в капка
    полудяла от невъзможност
    да грабна сънищата ù
    винаги чист и забравен във времето
    стремежът
    лятото потъна в краката ми
    като снежна топка
    изхвърлих смълчаната жега
    и в шепите ми заглъхна вятърът
    а аз обирах светулките
    по джобовете си и хвърлях
    на богаташите

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия Драгомирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...