Лъжа е, че съм те забравил!

Лъжа е,че съм си простил!

Лъжа е, че те срещам безразличен!

Как бих могъл?! И бих ли бил

способен да остана жив за миг дори,

ако от мен изчезне зрънце спомен

за всеки ден, когато си била до мен,

за нощите прекарани в забрава,

за всеки миг, когато бил съм в плен

на нашите мечти, копнежи, шепот,

целувки, блянове и смях в тъмата,

на нощните ни срещи с аромата 

на младост, грях и още нещо?

Не съм, не съм забравил нищо, никоя искра

от огъня, от чувството горещо

след твоето: "Обичам те!" на уличката глуха!

Всичко е живо! Жива е страстта!

Жарта е жива! Само я раздухай!