Лъжа
Лъжа е, че съм те забравил!
Лъжа е,че съм си простил!
Лъжа е, че те срещам безразличен!
Как бих могъл?! И бих ли бил
способен да остана жив за миг дори,
ако от мен изчезне зрънце спомен
за всеки ден, когато си била до мен,
за нощите прекарани в забрава,
за всеки миг, когато бил съм в плен
на нашите мечти, копнежи, шепот,
целувки, блянове и смях в тъмата,
на нощните ни срещи с аромата
на младост, грях и още нещо?
Не съм, не съм забравил нищо, никоя искра
от огъня, от чувството горещо
след твоето: "Обичам те!" на уличката глуха!
Всичко е живо! Жива е страстта!
Жарта е жива! Само я раздухай!
© Момчил Манов All rights reserved.
Много е хубаво!