15 oct 2011, 12:40

"La bella"

  Poesía
560 0 2

Със стъпки на газела "la bella"

пристъпвам към теб като пролет,

в тъмнината може би си хищник,

който дебне в маскировка

и се спирам.

Подишвам въздуха на глътки

и в тялото ми сила влиза.

Като пеперуда в златно и синьо,

излязла от любовна какавида,

докосвам света ти без пръсти

и чакам да ме смачкаш.

"La bella" съм и с красотата си,

като мед мухи събирам.

Ще отрежа косите си,

ще скрия лицето си,

ще обвия тялото си в наметало

и ще тръгна през пустиня,

може би скитаща душа на мъж

ще ме види красива отвътре

и ще ме пожелае.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...