Със стъпки на газела "la bella"
пристъпвам към теб като пролет,
в тъмнината може би си хищник,
който дебне в маскировка
и се спирам.
Подишвам въздуха на глътки
и в тялото ми сила влиза.
Като пеперуда в златно и синьо,
излязла от любовна какавида,
докосвам света ти без пръсти
и чакам да ме смачкаш.
"La bella" съм и с красотата си,
като мед мухи събирам.
Ще отрежа косите си,
ще скрия лицето си,
ще обвия тялото си в наметало
и ще тръгна през пустиня,
може би скитаща душа на мъж
ще ме види красива отвътре
и ще ме пожелае.
© Ваня Иванова All rights reserved.