Oct 15, 2011, 12:40 PM

"La bella"

  Poetry
562 0 2

Със стъпки на газела "la bella"

пристъпвам към теб като пролет,

в тъмнината може би си хищник,

който дебне в маскировка

и се спирам.

Подишвам въздуха на глътки

и в тялото ми сила влиза.

Като пеперуда в златно и синьо,

излязла от любовна какавида,

докосвам света ти без пръсти

и чакам да ме смачкаш.

"La bella" съм и с красотата си,

като мед мухи събирам.

Ще отрежа косите си,

ще скрия лицето си,

ще обвия тялото си в наметало

и ще тръгна през пустиня,

може би скитаща душа на мъж

ще ме види красива отвътре

и ще ме пожелае.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...