16 oct 2009, 11:03

Ла дел русо

  Poesía
692 0 3
целувам раните ти шугър рей в чернобял каданс и купища хартиени кърпи но ми писна от вкуса на засъхналата кръв всички загубени битки студеното кафе разплакваш сутрините шугър
и вечерите посипани със звезден прах копакабана е на другия край на света разминаванията в ритъма  киснат  като виц с изтъркани фрази ако поговориш с очите ми  и облаците малко се разсеят  ще блесне есента  леда по езика ти ще стопи неминуемо  скован от мълчание  и реверанси към минало  не се обърквай рей дните вървят един след друг с учестен пулс и дишане  докато падаш вляво  в дъжд за заминали когато не знаеш  лола съм с жълти пера  и тежки думи за понасяне

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....