16.10.2009 г., 11:03

Ла дел русо

697 0 3
целувам раните ти шугър рей в чернобял каданс и купища хартиени кърпи но ми писна от вкуса на засъхналата кръв всички загубени битки студеното кафе разплакваш сутрините шугър
и вечерите посипани със звезден прах копакабана е на другия край на света разминаванията в ритъма  киснат  като виц с изтъркани фрази ако поговориш с очите ми  и облаците малко се разсеят  ще блесне есента  леда по езика ти ще стопи неминуемо  скован от мълчание  и реверанси към минало  не се обърквай рей дните вървят един след друг с учестен пулс и дишане  докато падаш вляво  в дъжд за заминали когато не знаеш  лола съм с жълти пера  и тежки думи за понасяне

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...