Ла дел русо
и вечерите посипани със звезден прах копакабана е на другия край на света разминаванията в ритъма киснат като виц с изтъркани фрази ако поговориш с очите ми и облаците малко се разсеят ще блесне есента леда по езика ти ще стопи неминуемо скован от мълчание и реверанси към минало не се обърквай рей дните вървят един след друг с учестен пулс и дишане докато падаш вляво в дъжд за заминали когато не знаеш лола съм с жълти пера и тежки думи за понасяне
© Зорница Николова All rights reserved.
