16 окт. 2009 г., 11:03

Ла дел русо

695 0 3
целувам раните ти шугър рей в чернобял каданс и купища хартиени кърпи но ми писна от вкуса на засъхналата кръв всички загубени битки студеното кафе разплакваш сутрините шугър
и вечерите посипани със звезден прах копакабана е на другия край на света разминаванията в ритъма  киснат  като виц с изтъркани фрази ако поговориш с очите ми  и облаците малко се разсеят  ще блесне есента  леда по езика ти ще стопи неминуемо  скован от мълчание  и реверанси към минало  не се обърквай рей дните вървят един след друг с учестен пулс и дишане  докато падаш вляво  в дъжд за заминали когато не знаеш  лола съм с жълти пера  и тежки думи за понасяне

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...