27 ene 2014, 19:30

Лабиринт

643 0 0

Лабиринт

 

Затворя ли очите си, те виждам,

с усмивка странна, но красива.

Със сила пълни са очите ти,

аз виждам,

но плаха е душата ти - дете е.

Дете, изгубено в живота,

и бягаш из безкраен лабиринт,

а пламъкът се губи в тъмнината

и губиш пътя си за сетен път.

Водач да бъда аз, на тебе?

Ще позволиш ли тази чест, на мен?

И питам пак с глас душевен,

но моя глас не чуваш ти.

Следи той, в мрака, всяка твоя стъпка,

показва ти посоката една,

но ти не виждаш таз посока

и губиш се зад ъгъла на лудостта.

Не искам аз да те променям,

приемам те тъй както си.

Да, може често да те съдя,

но, моля те, прости това,

защото глупав е човекът влюбен

и често съди любовта.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Мицов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...