Jan 27, 2014, 7:30 PM

Лабиринт

  Poetry » Love
644 0 0

Лабиринт

 

Затворя ли очите си, те виждам,

с усмивка странна, но красива.

Със сила пълни са очите ти,

аз виждам,

но плаха е душата ти - дете е.

Дете, изгубено в живота,

и бягаш из безкраен лабиринт,

а пламъкът се губи в тъмнината

и губиш пътя си за сетен път.

Водач да бъда аз, на тебе?

Ще позволиш ли тази чест, на мен?

И питам пак с глас душевен,

но моя глас не чуваш ти.

Следи той, в мрака, всяка твоя стъпка,

показва ти посоката една,

но ти не виждаш таз посока

и губиш се зад ъгъла на лудостта.

Не искам аз да те променям,

приемам те тъй както си.

Да, може често да те съдя,

но, моля те, прости това,

защото глупав е човекът влюбен

и често съди любовта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Мицов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...