4 dic 2011, 20:04

Лабиринт

735 0 1

ЛАБИРИНТ

 

От лабиринта на живота

единственият изход е смъртта...

Понякога се питам за какво живея,

щом като накрая ще умра.

 

Щом всяко щастие е преходно,

какъв е смисълът от радостта?

Тя ще има ли за мен значение,

когато ме положат във пръстта?!

 

Ден за ден ли да живея,

или с години да градя

нещо, на което ще се радвам

само мигове преди смъртта?

 

Да обичам ли тъй както мога аз -

изцяло, завладяващо и всеотдайно,

щом на раздялата ще дойде час,

защото нищо на земята не е трайно?

 

В Бог ли да вярвам, или в себе си?

И защо изобщо да вярвам в нещо?

Ще мисли ли някой за моята вяра,

докато пали на гроба ми свещи?!

 

Лутам се из лабиринта на живота,

но никъде, на никоя стена

няма отговор на моите въпроси...

Дали са те на изхода - смъртта?...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива ВалМан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...