4 dic 2011, 20:04

Лабиринт

736 0 1

ЛАБИРИНТ

 

От лабиринта на живота

единственият изход е смъртта...

Понякога се питам за какво живея,

щом като накрая ще умра.

 

Щом всяко щастие е преходно,

какъв е смисълът от радостта?

Тя ще има ли за мен значение,

когато ме положат във пръстта?!

 

Ден за ден ли да живея,

или с години да градя

нещо, на което ще се радвам

само мигове преди смъртта?

 

Да обичам ли тъй както мога аз -

изцяло, завладяващо и всеотдайно,

щом на раздялата ще дойде час,

защото нищо на земята не е трайно?

 

В Бог ли да вярвам, или в себе си?

И защо изобщо да вярвам в нещо?

Ще мисли ли някой за моята вяра,

докато пали на гроба ми свещи?!

 

Лутам се из лабиринта на живота,

но никъде, на никоя стена

няма отговор на моите въпроси...

Дали са те на изхода - смъртта?...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива ВалМан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...