4.12.2011 г., 20:04

Лабиринт

733 0 1

ЛАБИРИНТ

 

От лабиринта на живота

единственият изход е смъртта...

Понякога се питам за какво живея,

щом като накрая ще умра.

 

Щом всяко щастие е преходно,

какъв е смисълът от радостта?

Тя ще има ли за мен значение,

когато ме положат във пръстта?!

 

Ден за ден ли да живея,

или с години да градя

нещо, на което ще се радвам

само мигове преди смъртта?

 

Да обичам ли тъй както мога аз -

изцяло, завладяващо и всеотдайно,

щом на раздялата ще дойде час,

защото нищо на земята не е трайно?

 

В Бог ли да вярвам, или в себе си?

И защо изобщо да вярвам в нещо?

Ще мисли ли някой за моята вяра,

докато пали на гроба ми свещи?!

 

Лутам се из лабиринта на живота,

но никъде, на никоя стена

няма отговор на моите въпроси...

Дали са те на изхода - смъртта?...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...