4 дек. 2011 г., 20:04

Лабиринт

738 0 1

ЛАБИРИНТ

 

От лабиринта на живота

единственият изход е смъртта...

Понякога се питам за какво живея,

щом като накрая ще умра.

 

Щом всяко щастие е преходно,

какъв е смисълът от радостта?

Тя ще има ли за мен значение,

когато ме положат във пръстта?!

 

Ден за ден ли да живея,

или с години да градя

нещо, на което ще се радвам

само мигове преди смъртта?

 

Да обичам ли тъй както мога аз -

изцяло, завладяващо и всеотдайно,

щом на раздялата ще дойде час,

защото нищо на земята не е трайно?

 

В Бог ли да вярвам, или в себе си?

И защо изобщо да вярвам в нещо?

Ще мисли ли някой за моята вяра,

докато пали на гроба ми свещи?!

 

Лутам се из лабиринта на живота,

но никъде, на никоя стена

няма отговор на моите въпроси...

Дали са те на изхода - смъртта?...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива ВалМан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...