Dec 4, 2011, 8:04 PM

Лабиринт

732 0 1

ЛАБИРИНТ

 

От лабиринта на живота

единственият изход е смъртта...

Понякога се питам за какво живея,

щом като накрая ще умра.

 

Щом всяко щастие е преходно,

какъв е смисълът от радостта?

Тя ще има ли за мен значение,

когато ме положат във пръстта?!

 

Ден за ден ли да живея,

или с години да градя

нещо, на което ще се радвам

само мигове преди смъртта?

 

Да обичам ли тъй както мога аз -

изцяло, завладяващо и всеотдайно,

щом на раздялата ще дойде час,

защото нищо на земята не е трайно?

 

В Бог ли да вярвам, или в себе си?

И защо изобщо да вярвам в нещо?

Ще мисли ли някой за моята вяра,

докато пали на гроба ми свещи?!

 

Лутам се из лабиринта на живота,

но никъде, на никоя стена

няма отговор на моите въпроси...

Дали са те на изхода - смъртта?...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива ВалМан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....