Лабиринт

Izumrudkata (Катя)
290 3762

2 jun 2016, 12:32

Poesía » Otra

278 0 2

Боли ме от предателства, които

се смеят тъй зловещо пред очите,

разтварят пак отровните си пръсти

и искат да достигнат до душата...

Сълзите се отронват по - спиралата

на времето, което е отминало

и носи в себе си послание -

да бъдеш себе си...!

Да не се страхуваш от света,

от болката, която е стаена в сърцето...

Вървя с години във лабиринта на съдбата,

а тръните по - пътя стават все по-остри,

забиват се в мислите - разкъсват истини,

все търсех любовта на хората...

И в утрото отрони се сълза за живота

които продължава... Боли ме!

Но душата ще опазя бяла...!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Izumrudkata (Катя)

2016-06-03T22:24:00+03:00

Младене, благодаря ти за хубавия коментар!
vega666 (Младен Мисана)

2016-06-02T23:37:51+03:00

Чудесен стих, завършващ с находката:

"Но душата ще опазя бяла...!".

И си права, Катя:

"Боли ме от предателства, които
се смеят тъй зловещо пред очите,
разтварят пак отровните си пръсти
и искат да достигнат до душата..."

Силно и обобщаващо лично послание! Поздрав!