Лабиринт
Боли ме от предателства, които
се смеят тъй зловещо пред очите,
разтварят пак отровните си пръсти
и искат да достигнат до душата...
Сълзите се отронват по - спиралата
на времето, което е отминало
и носи в себе си послание -
да бъдеш себе си...!
Да не се страхуваш от света,
от болката, която е стаена в сърцето...
Вървя с години във лабиринта на съдбата,
а тръните по - пътя стават все по-остри,
забиват се в мислите - разкъсват истини,
все търсех любовта на хората...
И в утрото отрони се сълза за живота
които продължава... Боли ме!
Но душата ще опазя бяла...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
