Лабиринт
Боли ме от предателства, които
се смеят тъй зловещо пред очите,
разтварят пак отровните си пръсти
и искат да достигнат до душата...
Сълзите се отронват по - спиралата
на времето, което е отминало
и носи в себе си послание -
да бъдеш себе си...!
Да не се страхуваш от света,
от болката, която е стаена в сърцето...
Вървя с години във лабиринта на съдбата,
а тръните по - пътя стават все по-остри,
забиват се в мислите - разкъсват истини,
все търсех любовта на хората...
И в утрото отрони се сълза за живота
които продължава... Боли ме!
Но душата ще опазя бяла...!
© Катя All rights reserved.
