Звездичка (Яна Вълчева)
168 1880
15 sept 2007, 11:20

Лабиринт 

  Poesía
889 0 15
Изгубих се сред пясъчните кули,
които построих сама,
сред въжени мостове помежду ни,
изплетени от обич и тъга.
Изгубих се сред бурите в душата,
опустушаващи и зли,
повличащи ме в тъмнината,
където винаги боли.
Назад не мога вече да се върна
напред...не зная накъде,
живота си във лабиринт превърнах,
а себе си - в изгубено дете...

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Назад не мога вече да се върна
    напред...не зная накъде,
    живота си във лабиринт превърнах,
    а себе си - в изгубено дете..."
    Ех, Звездичке...и ти ли...
    Смело напред, този път все някъде извежда!
    А за стиха поздравления!
  • Звездичке, от ден на ден светиш по-силно...
    Много ти се радвам!
    Браво!
  • Яна, сигурен съм, че си намерила верния път в живота си. А той е наистина лабиринт. Иначе най-малкото щеше да е скучен.
    Поздравления!!!
  • Чудесен стих!!!Браво!
  • Харесва ми!
  • Много хубаво!
  • Всички понякога се чувстваме като изгубени деца в лабиринта на живота, мила Звездичке, но винаги трябва да гледаме напред! Аплодисменти за прекрасния стих!!!
  • Животът ни наистина е лабиринт Звездичке,но ако беше широк прав път щеше да е безинтересен!
    Пожелавам ти укпешно са откриваш пътечките към крайните си цели!
    Прегръщам те за поредния хубав стих!
  • Много,много хубав стих,Звездичке!
    Поздрав и прегръдка,миличка!
  • Хареса ми стиха ти!
    Поздравчета!
  • Много, добър стих!
    Браво!
  • Всеки лабиринт има изход.Ще го намериш.Прелестно стихотворение!
  • Благодаря ви,прегръщам ви!!!Аполо,обещаваш ли?
  • Светиш и то доста ярко,Звездичке!!!
    Всичко ще се подреди.
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Милата ми изгубена Звездичка!
    Прелестен стих!
    Само , че не си изгубена, тук си
    светиш, виждам те и те целувам, с обич.
Propuestas
: ??:??