15 sept 2007, 11:20

Лабиринт

  Poesía
1K 0 15
Изгубих се сред пясъчните кули,
които построих сама,
сред въжени мостове помежду ни,
изплетени от обич и тъга.
Изгубих се сред бурите в душата,
опустушаващи и зли,
повличащи ме в тъмнината,
където винаги боли.
Назад не мога вече да се върна
напред...не зная накъде,
живота си във лабиринт превърнах,
а себе си - в изгубено дете...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Назад не мога вече да се върна
    напред...не зная накъде,
    живота си във лабиринт превърнах,
    а себе си - в изгубено дете..."
    Ех, Звездичке...и ти ли...
    Смело напред, този път все някъде извежда!
    А за стиха поздравления!
  • Звездичке, от ден на ден светиш по-силно...
    Много ти се радвам!
    Браво!
  • Яна, сигурен съм, че си намерила верния път в живота си. А той е наистина лабиринт. Иначе най-малкото щеше да е скучен.
    Поздравления!!!
  • Чудесен стих!!!Браво!
  • Харесва ми!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...