Sep 15, 2007, 11:20 AM

Лабиринт

  Poetry
1K 0 15
Изгубих се сред пясъчните кули,
които построих сама,
сред въжени мостове помежду ни,
изплетени от обич и тъга.
Изгубих се сред бурите в душата,
опустушаващи и зли,
повличащи ме в тъмнината,
където винаги боли.
Назад не мога вече да се върна
напред...не зная накъде,
живота си във лабиринт превърнах,
а себе си - в изгубено дете...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Назад не мога вече да се върна
    напред...не зная накъде,
    живота си във лабиринт превърнах,
    а себе си - в изгубено дете..."
    Ех, Звездичке...и ти ли...
    Смело напред, този път все някъде извежда!
    А за стиха поздравления!
  • Звездичке, от ден на ден светиш по-силно...
    Много ти се радвам!
    Браво!
  • Яна, сигурен съм, че си намерила верния път в живота си. А той е наистина лабиринт. Иначе най-малкото щеше да е скучен.
    Поздравления!!!
  • Чудесен стих!!!Браво!
  • Харесва ми!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...