15.09.2007 г., 11:20

Лабиринт

1K 0 15
Изгубих се сред пясъчните кули,
които построих сама,
сред въжени мостове помежду ни,
изплетени от обич и тъга.
Изгубих се сред бурите в душата,
опустушаващи и зли,
повличащи ме в тъмнината,
където винаги боли.
Назад не мога вече да се върна
напред...не зная накъде,
живота си във лабиринт превърнах,
а себе си - в изгубено дете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Назад не мога вече да се върна
    напред...не зная накъде,
    живота си във лабиринт превърнах,
    а себе си - в изгубено дете..."
    Ех, Звездичке...и ти ли...
    Смело напред, този път все някъде извежда!
    А за стиха поздравления!
  • Звездичке, от ден на ден светиш по-силно...
    Много ти се радвам!
    Браво!
  • Яна, сигурен съм, че си намерила верния път в живота си. А той е наистина лабиринт. Иначе най-малкото щеше да е скучен.
    Поздравления!!!
  • Чудесен стих!!!Браво!
  • Харесва ми!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...