В лабиринта на живота,
зад ледено стъкло,
лутам се сама.
Кой да каже, че в твоята
прегръдка, Хлад,
аз търсила съм си смъртта.
Как не видях по посинелите
ти устни аз отровата оставена.
Жадно аз от нея отпих си.
Забързва се пулсът ми.
По стъклото ледено
удрям с все сила,
ала ти си замина.
Далечни ще си
останем аз и ти.
Като повяхнала мечта,
блед спомен си, който
никога не ще изживея.
Грешки допуснала и
на себе си не простила,
младостта бавно си отива.
Там някъде, в нея,
в лист хартия с печат
от восък (мит любов)
стоиш замръзнал ти.
Запечатан спомен
от кървава следа.
Заличена бе топлата ти
длан, а дъхът ми спря.
В лабиринта изход
аз не ще намеря.
Той е някъде там,
от другата страна.
© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados