20 июн. 2011 г., 19:13

Лабиринт на мечти и реалност

933 0 0

В лабиринта на живота,
зад ледено стъкло,
лутам се сама. 

Кой да каже, че в твоята
прегръдка, Хлад,
аз търсила съм си смъртта.


Как не видях по посинелите
ти устни аз отровата оставена.
Жадно аз от нея отпих си.

Забързва се пулсът ми. 
По стъклото ледено
удрям с все сила,

ала ти си замина. 
Далечни ще си

останем аз и ти.

 

Като повяхнала мечта,
блед спомен си, който
никога не ще изживея.

Грешки допуснала и

на себе си не простила,
младостта бавно си отива.

Там някъде, в нея,
в лист хартия с печат
от восък (мит любов)
стоиш замръзнал ти.

Запечатан спомен
от кървава следа. 
Заличена бе топлата ти

длан, а дъхът ми спря.

В лабиринта изход
аз не ще намеря. 
Той е някъде там, 

от другата страна.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Апокалиптикс А Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...