Животът не е просто колело,
а стръмен лабиринт от непокорство.
И няма да е пристан и легло,
ако не го живееш със достойнство.
Не ще отвори огнени врати
и приказни пейзажи в меден залив,
а тихо ще прелисти куп мечти,
повехнали от непреклонен порив.
Животът не е бързей на река
и музика родена от прегръдка.
Не е талант на сръчната ръка
и шепот от незабравима тръпка.
Той знае, че греховен е светът
и времето прелита като гълъб,
а щом затваря прохода върхът -
ще трябва да посееш пътя дълъг.
Животът не е миг от вечността,
а късче от метежа на съдбата.
Дори когато ражда чудеса,
отново стиска с две ръце стрелата.
© Наташа Басарова Todos los derechos reservados