11 sept 2014, 10:18

Лабиринтите на любовта 

  Poesía » Otra
916 0 7

Изгубих  се.

Безкраен лабиринт

със Минотавър.

***

Любов ли е

по нишката на Ариадна

 да жонглираш?

***

И ако божиите дарове

за себе си оставиш и не споделиш.

Моли се силно!

***

Ако повярваш,

любовта  на Ариадна

ще е меч за Минотавъра.

***

Не е безкрила любовта.

Дано с крилата на Икар

да срещнеш слънцето.

***

Крилата ти, Любов,

са нежни и силни

като трепетите на сърцето.

***

Преди да изгориш

перата си, пални свещица

от восъка, Икаре!

***

Човешко е да се греши.

Но тази грешка

роди чудовището Минотавър.

И лабиринти построи.

 

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Обичам митологията, а и самата любов си е мит. Много ми хареса мъдрата поезия!
  • Мъдрост подредена в стихове!
    Прекрасно!
  • крилете на любовта стигат далече, Нели...
    но трябва много да ги пазиш, защото са от восък и много крехки...
    поздравления за идеята и изпълнението!!!
  • Мъдрости, които замислят...
  • Точно от това имах нужда,Нели,благодаря!
  • Споделяш божиите дарове...
    Благодаря!
  • Изящни миниатюри.

    "Любов ли е
    по нишката на Ариадна
    да жонглираш?"

    Напоследък се блъскам точно над това. Отлична е формулировката ти, Нели! Приеми най-сърдечни поздравления от мен за тези кратки поетични форми!
Propuestas
: ??:??