Подай ми ръка и затваряй очи,
ще те водя натам, дето няма реки,
дето пътят не свършва, а времето спи.
Ще те водя в съня си, сънувай и ти.
Ще те имам на воля, всеки миг, всеки час.
Ще си мой до безкрайност, лудо твоя пък аз.
Там в света на мечтите - само аз, само ти,
лунатично свободни, неприлично сами.
А когато се съмне и дойде денят,
ще те върна пак тук, ще те дам на света.
Ще задвижи часовникът злата стрелка
и сърдито ще пита „Кой ли ме спря?” ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse