Lacus Somniorum (едно специално място на Луната)
Подай ми ръка и затваряй очи,
ще те водя натам, дето няма реки,
дето пътят не свършва, а времето спи.
Ще те водя в съня си, сънувай и ти.
Ще те имам на воля, всеки миг, всеки час.
Ще си мой до безкрайност, лудо твоя пък аз.
Там в света на мечтите - само аз, само ти,
лунатично свободни, неприлично сами.
А когато се съмне и дойде денят,
ще те върна пак тук, ще те дам на света.
Ще задвижи часовникът злата стрелка
и сърдито ще пита „Кой ли ме спря?”
А там горе, далече, Tя ще бъде сама.
Посивяла и бледа пак ще чака нощта.
За да грейне по-ярко от всяка звезда,
щом отново заспиш и напуснеш света.
Подай ми ръка и просто тръгни.
Не поглеждай назад, не поглеждай встрани.
Отпусни се до мен и спокойно заспи.
Аз ще бъда в съня ти, в моя сън ще си ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейд Всички права запазени
Чудесно! 
