Лайкучка
Лай, куче,
лай.
Лай, за да чуе дори глухият
колко много ми липсва
шеговитият глас на септември
с шарена рокля и гларусов тен,
как се смее напук на вълните,
облизали морския бряг.
Колко много ми липсва С.
и как искам пак да е лято.
Лай.
Лай и хапи,
отхапи цялата моя несмелост.
И дъвчи,
сдъвчи я докрай
тази пуста червива виновност.
И копай.
Закопай вдън земя любовта ми,
за да не види случайно
онзи безразлично намусен младеж
как разцъфват лалета по бузите ми,
как пеперуден гердан се разпръсва
на хиляди трепкащи атоми
в свития ми на топка стомах.
Не заслужава такова внимание.
И заравяй в земята дълбоко
всяка блеснала тайно звезда
във очите ми тъмнокафяви.
Лай неспирно, приятелю,
джавкай.
Лай, даже без глас да останеш.
В този свят на вълци и псета
няма място за романтични признания.
Лайкучките са лоши врачки,
затова забранù на сърцето си
дори секунда гузно скимтене.
Независимо от всичките грешки.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пепър Формаджи Todos los derechos reservados
