Лайкучка
Лай, куче,
лай.
Лай, за да чуе дори глухият
колко много ми липсва
шеговитият глас на септември
с шарена рокля и гларусов тен,
как се смее напук на вълните,
облизали морския бряг.
Колко много ми липсва С.
и как искам пак да е лято.
Лай.
Лай и хапи,
отхапи цялата моя несмелост.
И дъвчи,
сдъвчи я докрай
тази пуста червива виновност.
И копай.
Закопай вдън земя любовта ми,
за да не види случайно
онзи безразлично намусен младеж
как разцъфват лалета по бузите ми,
как пеперуден гердан се разпръсва
на хиляди трепкащи атоми
в свития ми на топка стомах.
Не заслужава такова внимание.
И заравяй в земята дълбоко
всяка блеснала тайно звезда
във очите ми тъмнокафяви.
Лай неспирно, приятелю,
джавкай.
Лай, даже без глас да останеш.
В този свят на вълци и псета
няма място за романтични признания.
Лайкучките са лоши врачки,
затова забранù на сърцето си
дори секунда гузно скимтене.
Независимо от всичките грешки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепър Формаджи Всички права запазени
