28 nov 2019, 0:25

Ламбо

  Poesía
777 1 2

Ламбо

 

Отиват си легендите от мен.

Светът ни обеднява.

Лоши новини през ден.

Ала... Животът продължава.

 

И аз старея във захлас.

Растат децата с часове.

А колко ли постигнах аз?

Няма кой да разбере.

 

Прощавай Ламбо – мой герой

от първи и от втори клас,

когато нямах аз покой,

в игрите Аз – бях първи Ас.

 

На всички беше ти кумир,

всесилният майор Деянов,

а злият гений, най-подир,

Велински – падна на коляно.

 

Отиват си легендите от нас,

а нови някак и не виждам.

Дали там някъде в този час

Господ тайно не завижда?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...