Ламбо
Ламбо
Отиват си легендите от мен.
Светът ни обеднява.
Лоши новини през ден.
Ала... Животът продължава.
И аз старея във захлас.
Растат децата с часове.
А колко ли постигнах аз?
Няма кой да разбере.
Прощавай Ламбо – мой герой
от първи и от втори клас,
когато нямах аз покой,
в игрите Аз – бях първи Ас.
На всички беше ти кумир,
всесилният майор Деянов,
а злият гений, най-подир,
Велински – падна на коляно.
Отиват си легендите от нас,
а нови някак и не виждам.
Дали там някъде в този час
Господ тайно не завижда?
© Бойко Беров All rights reserved.
