27 ene 2013, 18:01

Ласка 

  Poesía » De amor
572 0 4

Докосни душата ми с ласка.

Докосни я, както преди.

Когато още не знаех,

какво е от тях да боли.

 

Всеки път с нежност

обладаваше мойта душа.

Не мислех, не виждах, не чувах.

Аз живях чрез твойто сърце.

 

Това беше толкоз красиво.

Така си остана до днес.

Когато сме двама, без трети,

животът е тръпка, мечти.

 

 

 

Елена Иванова

27.01.2013 год.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ели, благодаря! Мъжете са от друга планета. Какво да ги правим.
    Но на Рудин благодаря,за откровеното четиристишие.Прав си.
    А ти Ивчо си зареден с толкова енергия че сам наистина не можеш да останеш.
  • Как така не разбирате и двамата? Елена говори за "двама без трети", за вярност.
    Пожелавам ти такава любов, Вятърко
  • Никога не може да останете сами, Елинко...нека чувството, което те води и вдъхновява, не умира...
  • Животът е тръпка, мечти
    когато сме двама, без трети.
    Но как да останем сами
    сред толкова мили поети?
Propuestas
: ??:??