Докосни душата ми с ласка.
Докосни я, както преди.
Когато още не знаех,
какво е от тях да боли.
Всеки път с нежност
обладаваше мойта душа.
Не мислех, не виждах, не чувах.
Аз живях чрез твойто сърце.
Това беше толкоз красиво.
Така си остана до днес.
Когато сме двама, без трети,
животът е тръпка, мечти.
Елена Иванова
27.01.2013 год.
© Елена Все права защищены
Но на Рудин благодаря,за откровеното четиристишие.Прав си.
А ти Ивчо си зареден с толкова енергия че сам наистина не можеш да останеш.