27 янв. 2013 г., 18:01

Ласка

710 0 4

Докосни душата ми с ласка.

Докосни я, както преди.

Когато още не знаех,

какво е от тях да боли.

 

Всеки път с нежност

обладаваше мойта душа.

Не мислех, не виждах, не чувах.

Аз живях чрез твойто сърце.

 

Това беше толкоз красиво.

Така си остана до днес.

Когато сме двама, без трети,

животът е тръпка, мечти.

 

 

 

Елена Иванова

27.01.2013 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ели, благодаря! Мъжете са от друга планета. Какво да ги правим.
    Но на Рудин благодаря,за откровеното четиристишие.Прав си.
    А ти Ивчо си зареден с толкова енергия че сам наистина не можеш да останеш.
  • Как така не разбирате и двамата? Елена говори за "двама без трети", за вярност.
    Пожелавам ти такава любов, Вятърко
  • Никога не може да останете сами, Елинко...нека чувството, което те води и вдъхновява, не умира...
  • Животът е тръпка, мечти
    когато сме двама, без трети.
    Но как да останем сами
    сред толкова мили поети?

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...