27.01.2013 г., 18:01

Ласка

708 0 4

Докосни душата ми с ласка.

Докосни я, както преди.

Когато още не знаех,

какво е от тях да боли.

 

Всеки път с нежност

обладаваше мойта душа.

Не мислех, не виждах, не чувах.

Аз живях чрез твойто сърце.

 

Това беше толкоз красиво.

Така си остана до днес.

Когато сме двама, без трети,

животът е тръпка, мечти.

 

 

 

Елена Иванова

27.01.2013 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ели, благодаря! Мъжете са от друга планета. Какво да ги правим.
    Но на Рудин благодаря,за откровеното четиристишие.Прав си.
    А ти Ивчо си зареден с толкова енергия че сам наистина не можеш да останеш.
  • Как така не разбирате и двамата? Елена говори за "двама без трети", за вярност.
    Пожелавам ти такава любов, Вятърко
  • Никога не може да останете сами, Елинко...нека чувството, което те води и вдъхновява, не умира...
  • Животът е тръпка, мечти
    когато сме двама, без трети.
    Но как да останем сами
    сред толкова мили поети?

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...