27.01.2013 г., 18:01

Ласка

711 0 4

Докосни душата ми с ласка.

Докосни я, както преди.

Когато още не знаех,

какво е от тях да боли.

 

Всеки път с нежност

обладаваше мойта душа.

Не мислех, не виждах, не чувах.

Аз живях чрез твойто сърце.

 

Това беше толкоз красиво.

Така си остана до днес.

Когато сме двама, без трети,

животът е тръпка, мечти.

 

 

 

Елена Иванова

27.01.2013 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ели, благодаря! Мъжете са от друга планета. Какво да ги правим.
    Но на Рудин благодаря,за откровеното четиристишие.Прав си.
    А ти Ивчо си зареден с толкова енергия че сам наистина не можеш да останеш.
  • Как така не разбирате и двамата? Елена говори за "двама без трети", за вярност.
    Пожелавам ти такава любов, Вятърко
  • Никога не може да останете сами, Елинко...нека чувството, което те води и вдъхновява, не умира...
  • Животът е тръпка, мечти
    когато сме двама, без трети.
    Но как да останем сами
    сред толкова мили поети?

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...