Люляк вехне в мъка и самота,
нежността от него ще е далече!
Знае, че скоро ще иде нощта,
че светът с него е безчовечен!
И сред толкова тревога и болка,
които люлякът нявга ще изпита,
ела, огрей го ти - мила девойка,
нека си жива, здрава и честита!
Горчивата тъга на зрелостта
до краен предел го терзае,
но си най-чудесната мечта,
ласка твоя само той желае!