31 oct 2009, 14:03

Ласка

  Poesía » Otra
1K 0 6

За пръв път с мене някой разговаря
като човек, като с приятел равен.
Не се оплаква, че така товаря
живота му. Към него аз отправям

въпроси, мисли, страхове безбройни.
Не се натрапва, води ме към края,
разбира ме. Живота си - пробойна,
разказах му и леко ми е. Зная,

не може много да помогне, ала
със думите от мене се измиха
натрупаните страхове. Заспала
усетих се, спокойна, даже тиха.

Та колко малко трябва да ти вземат
от болката на стара, тежка рана.
Да ти олекне носеното бреме,
че то от грижи сила не остана.

Добре те срещнах. С благодарност мога
за теб в огнище огън да запаля
и търпеливо твоята тревога
с най-нежната си ласка да погаля.

31.10.09

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тази творба е своеобразен будиник за доброто у всеки човек!
    "... колко малко трябва да ти вземат
    от болката....Да ти олекне носеното бреме..."
    Голямо и закалено в несгоди сърце трябва да има човек, който пише така.
    Стихът ти ме подсети за статията на Дж. Гарлин.
    "..горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка."
  • Наистина страхотен стих!
    Благодаря ти за него!
    Олекна ми и на мен!
  • Прекрасен стих.
  • Супер!Радвам се за теб!
  • Да, броят на посещения е малък сравнително, а се предполагат да бъдат много повече. И ще бъдат. Защото за хубавата поезия все ще се намери читател. Броят на коментарите отдавна е престанал да бъде определящ за стойността на авторовите творби. Аз лично се насладих, когато четох това стихотворение, едно от най-лиричните и проникновените, които срещнах през последните няколко месеца. Гарева, това е най-доброто ти (засега)или поне от тези, които съм чел, стохотворения. Радвам се, че те има! 6

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...