31 окт. 2009 г., 14:03

Ласка

1K 0 6

За пръв път с мене някой разговаря
като човек, като с приятел равен.
Не се оплаква, че така товаря
живота му. Към него аз отправям

въпроси, мисли, страхове безбройни.
Не се натрапва, води ме към края,
разбира ме. Живота си - пробойна,
разказах му и леко ми е. Зная,

не може много да помогне, ала
със думите от мене се измиха
натрупаните страхове. Заспала
усетих се, спокойна, даже тиха.

Та колко малко трябва да ти вземат
от болката на стара, тежка рана.
Да ти олекне носеното бреме,
че то от грижи сила не остана.

Добре те срещнах. С благодарност мога
за теб в огнище огън да запаля
и търпеливо твоята тревога
с най-нежната си ласка да погаля.

31.10.09

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Гарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тази творба е своеобразен будиник за доброто у всеки човек!
    "... колко малко трябва да ти вземат
    от болката....Да ти олекне носеното бреме..."
    Голямо и закалено в несгоди сърце трябва да има човек, който пише така.
    Стихът ти ме подсети за статията на Дж. Гарлин.
    "..горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка."
  • Наистина страхотен стих!
    Благодаря ти за него!
    Олекна ми и на мен!
  • Прекрасен стих.
  • Супер!Радвам се за теб!
  • Да, броят на посещения е малък сравнително, а се предполагат да бъдат много повече. И ще бъдат. Защото за хубавата поезия все ще се намери читател. Броят на коментарите отдавна е престанал да бъде определящ за стойността на авторовите творби. Аз лично се насладих, когато четох това стихотворение, едно от най-лиричните и проникновените, които срещнах през последните няколко месеца. Гарева, това е най-доброто ти (засега)или поне от тези, които съм чел, стохотворения. Радвам се, че те има! 6

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...